Автор: Оля Стоянова
Принципът „замърсителят плаща“ е в основата на политиката в областта на околната среда на Европейския съюз. Какви са ползите и ограниченията, които създава този принцип?
Участници:
Павлин Стоянов, юрист с над 15 годишен опит в България и чужбина и специалист в сферата на енергетиката и климата.
Мария Грация Мамучини, селскостопански предприемач и президент на федерация „FederBio“ в Италия, която обединява организации по цялата верига за производство и доставка на биологична продукция и която работи за развитие на биологичното земеделие. (продукция на Radio 24 II Sole)
Д-р Йонас Зоненшайн, експерт от Словения (продукция на RTVS – Slovenia)
Д-р Кинга Тхуржевска, икономист от университета Козмински, Полша (продукция на Polskie Radio)
В доклад за прилагането на принципа „замърсителят плаща“ на Европейската сметна палата се уточнява, че този принцип е в основата на политиката в областта на околната среда на Европейския съюз. Прилагането на принципа е следното: замърсителите трябва да поемат разходите, свързани със замърсяването, в т.ч. разходите за предотвратяване, контрол и отстраняване на замърсяването. Като идеята е замърсителите да бъдат ограничени да нанасят щети на околната среда и ако това се случи – те да носят финансова отговорност за причиненото от тях. Какви обаче са ползите и какви са ограниченията на този принцип и защо проблемът със замърсяването на околната среда е в ръцете на човека – в ръцете на съдиите, на замърсителите, но и на контролните органи?
Защо този принцип „замърсителят плаща“ е толкова основен за европейското законодателство в областта на околната среда, разказват Павлин Стоянов, юрист с над 15 годишен опит в България и чужбина и специалист в сферата на енергетиката и климата, автор на научната платформа „Климатека, но също и Мария Грация Мамучини, селскостопански предприемач и президент на федерация „FederBio“ от Италия, която обединява организации по цялата верига за производство и доставка на биологична продукция. Както и д-р Кинга Тхуржевска, икономист от университета Козмински в Полша, и д-р Йонас Соненщайн, експерт от Словения.
Според Мария Грация Мамучини прилагането на този принцип дава не само ограничения, но и възможности на фермерите.
„Изглежда, че тук комбинацията от морков и тояга работи най-добре. Защото, от една страна, компаниите се нуждаят от ясен сигнал, че си струва да инвестират в зелени енергии, а от друга страна, те също са изправени пред инвестиционна бариера. Все пак тези технологии са доста скъпи, така че в момента, когато дадем ясен сигнал, че разходите за замърсяване ще бъдат високи и ще се увеличат през следващите години, но в допълнение – компаниите ще могат да получат субсидии за инвестиции, тогава тази бариера може да бъде преодоляна и компаниите са по-склонни да решат да инвестират в зелени технологии.“
Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
